Русия

 Александър I Павлович  е Всеруски Император и самодържец (от 24 март 1801 г.) от династията Холщайн-Готорп-Романов. По-късно приема и титлите велик княз на Финландия и цар на Полша.

В началото на управлението си провежда умерено либерални реформи, разработени от Неофициалния комитет и Михаил Сперански. Във външната си политика лавира между Великобритания и Франция. В периода 1805 – 1807 г. участва в антифренски коалиции.

След нашествието на Наполеон в Русия през 1812 г. оглавява антифренската коалиция на европейските държави в периода 1813 – 1814 г. Той е един от ръководителите на Виенския конгрес и е сред организаторите на Свещения съюз.

Виенският конгрес (1 октомври 1814 г. – 9 юни 1815 г.) е международен конгрес, провел се във Виена, Австрийска империя и установил европейското статукво след Наполеоновите войни. Той има за цел преначертаването на политическата карта на Европа и признаване на правото на законните (легитимни) династии. Виенският конгрес се стремял към уравновесяване на силите, за да се избегнат бъдещи войни и революции.

Николай I Павлович (на руски: Николай I Павлович) е император на Русия и велик княз на Финландия от 1825 до 1855 и цар на Полша от 1825 до 1831. Той е третият син на Павел I и наследява най-големия си брат Александър I. Управлението му се характеризира с авторитарност и консерватизъм, както по отношение на вътрешната политика, така и по отношение на външната политика. Наследен е от сина си Александър II.

През пролетта на 1849 година, по молба на австрийския император Франц Йосиф, Николай I предприема „намеса“ в Унгарската република и потушава Унгарското въстание, спасявайки по този начин Австрийската империя от разпад.

Събитията от 1848 – 1849 година на практика представляват края на приетите на Виенския конгрес клаузи. Следват години на ново преразпределение на силите, което завършва малко след Кримската война.

Русия се намесва в международната криза, чието начало е поставено от гръцкото въстание срещу Османската империя през 1821 г., и застава на страната на гърците. Николай I е твърдо решен да защитава правата на православните християни на Балканите.

През март 1826 г. руският император поставя ултиматум на Високата порта да приложи в Сърбия, Молдова и Влашко условията на Договора от Букурещ, пописан през 1812 г., и през октомври 1826 година Николай I подписва с турското правителство Акерманската конвенция, която предвижда автономия на Молдова и Влахия, осигурява конституция на Сърбия и потвърждава договора от 1812 г., който осигурява преминаването на руски търговски кораби през проливите.

Франция, Великобритания и Русия правят блокада на гръцкото крайбрежие и унищожават турския флот в битката при Наварин. Османското правителство се възползва от възможността да денонсира Акерманската конвенция, което през 1828 г. кара Русия да обяви война на Високата порта.

Руските войски стигат до Константинопол и принуждават турското правителство да подпише през 1829 г. Одринския мирен договор. Русия получава устията на Дунав, както и територии в Кавказ, дунавските провинции Молдова и Влахия получават автономия и преминават под протектората на Руската империя. В допълнение, преминаването на руските кораби през проливите е гарантирано и Турция е задължена да плати плати голямо обезщетение.

От средата на деветнадесети век, присъствието в Източна Европа на Османската империя отслабва – руски дипломати говорят за Високата порта като за „болния човек на Европа“ и този въпрос се превръща в основна грижа на западните правителства. Великобритания и Франция се страхуват от руски протекторат над Османската империя и насърчават султана да се съпротивлява на този натиск. С Конвенцията от Лондон, подписана през 1841 г., Великобритания и Франция налагат своя контрол над проливите и забраняват на която и да е сила, включително и Русия, да изпраща военни кораби в тези проливи.

Кримската война

В резултат на това Русия окупира Дунавските княжества като обезпечение и унищожава турския флот при Синоп в Черно море. Поради отказа на Русия да напусне Влашко и Молдова, османското правителство обявява война на Русия през ноември 1853. Изправени пред тази заплаха за баланса на силите в случай на разпадане на Османската империя, Великобритания и Франция се присъединяват към османците и също обявяват война на Русия през март 1854. В същото време Австрия предлага на Османската империя дипломатическа подкрепа, а Прусия взема решението да остане неутрална, като по този начин оставя Русия без съюзници на континента.

Основните битки се водят в Крим. След поражението на руската армия при Алма, започва обсадата на военноморската база Севастопол, предвождана от френско-британски сили. След една година на тежки сражения Севастопол пада. Император Николай I умира преди Севастопол да бъде завзет от противниците на Русия, но руският монарх вече е признал провала на режима. В този момент Русия се оказва изправена пред избора да започне сериозни реформи, или да загуби статута си на основна европейска сила.

Съюзниците, подкрепяни от Австрия на дипломатическия фронт, се стремят да бъде постигнат мир и внезапната смърт на руския император Николай I на 2 март 1855 г. ускорява процеса. Парижкият мирен договор, подписан през февруари-март 1856 г., установява поражението на Русия и слага край на нейната политика на Балканите.

Кримската война и Парижкият мирен договор, подписан след края ѝ, бележат изключителния спад на влиянието на Руската империя в Югоизточна Европа и в Близкия изток, както и значителен спад във влиянието ѝ и на световната международна сцена.

Александър II Николаевич (на руски: Александр II Николаевич) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1855 – 1881) от династията Холщайн-Готорп-Романов.

Известен е с либералните реформи, които извършва в руското общество. Най-значима сред тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г., която му донася прозвището Цар Освободител. В България това прозвище се свързва най-вече с победата му в Руско-турската война през 1877 – 1878 г., вследствие на която част от българските етнически територии са освободени от петвековното владичество на Османската империя и стават автономно княжество. Срещу него са извършени 8 атентата след 1866 г.

През 1867 г. Александър II продава за златни долари на Съединените американски щати руските права върху Аляска, която от 1799 г. е експлоатирана съвместно от двете страни. Русия завладява значителни територии в Средна Азия – Бухара (1864 г.), Хива (1873 г.), Коканд (1876 г.).

В областта на външната политика император Александър II обръща особено внимание на т. нар. Източен въпрос и отмяната на условията на Парижкия мирен договор от 1856 г. След Цариградската конференция и Лондонската конференция на Великите сили, започва Руско-турската война (1877 – 1878). Войната приключва с подписването на предварителния мирен Санстефански договор (1878), с който България става автономно трибутарно княжество. Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото положение на Русия в Европа като Велика сила.

Малко известен в България е фактът, че през 1876 – 1877 г. Александър II взима лично участие в сключването на тайно Райхщадско споразумение с Австро-Унгария във връзка с Руско-турската война, което е предизвестявало провеждането на Берлинския конгрес, довел до разпокъсването на България и предаването на Босна и Херцеговина под управлението на Австро-Унгария.

След 1866 г. са извършени осем покушения срещу Александър II.

През 1879 г. радикалната организация „Народна воля“

Народна воля (на руски: Народная воля) е революционна нелегална политическа партия, основана през 1879 година след разкола на организацията „Земля и воля“ на радикалната „Народна воля“ и умерената „Чёрный передел“. Партията си поставя като основна цел принуждаването на царското правителство на Руската империя да извърши демократични реформи и социално преобразование на обществото. Един от методите на политическа борба на „Народна воля“ е терорът.

Александър II е убит на 13 март (1 март стар стил) 1881 г. при атентат, организиран от „Народна воля“ и осъществен от първомартовци. При преминаване на каретата му по крайбрежната улица на „Канал Грибоедова“ (до 1923 година – Екатери́нинский канал) в Санкт Петербург под бронираната карета е взривена самоделна бомба – конструкция на Николай Кибалчич, използваща гелигнит (желеобразна смес от пироксилин и динамит). Каретата е частично разрушена, но императорът не е засегнат. След като той слиза от колата, втори атентатор взривява императора и себе си с втора подобна бомба.

Александър III Александрович (на руски: Александр III Александрович) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1881 – 1894) от династията Холщайн-Готорп-Романов. Управлението му се свързва с отказ от либералната политика от предходния период, а във външнополитически план Русия се сближава с Франция. Опитите на Александър III да се намесва в политическия живот на България довеждат до прекъсване на отношенията между двете страни.

Александър III прави опити да наложи консервативно управление и в България. Той подкрепя отмяната на Търновската конституция от княз Александър Батенберг през 1881 година и се противопоставя на Съединението на България през 1885 г. През 1886 година Русия вдъхновява група национални предатели - Олимпий Панов, майор Петър Груев, заместникът на военния министър, капитан Анастас Бендерев, и още двама офицери от военното министерство – капитаните Радко Димитриев и Георги Вазов. В заговора участва и руският военен аташе в България полковник Сахаров. Държавния преврат, довел до абдикацията на княза, а през следващите години организира още няколко опита за насилствена смяна на властта в страната, като дори заплашва с пряка военна намеса. 

Съпротивата на българското правителство срещу руския натиск довежда до прекъсване на дипломатическите отношения между двете страни. Русия признава избора на българския княз Фердинанд едва след смъртта на Александър III.

Александър III умира през 1894 година в Ливадия и е наследен от сина си Николай II.

Николай II Александрович, пълно име Николай Александрович Романов (на руски: Никола́ѝ Алекса́ндрович Романов), е последният император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия. Той управлява от 1894 до принудителната си абдикация през 1917 година и е от династията Романови. Неговото управление е белязано с много социални и политически противоречия, революционни движения и две революции – 1905 – 1907 г. и 1917 г., война с Япония и Първата световна война. Николай II е принуден да се отрече от престола по време на Февруарската революция през 1917 година. Разстрелян е заедно със семейството си през юли 1918 година. Канонизиран е от Руската православна църква през 2000 г., а през 2008 г. е реабилитиран от Руския върховен съд

Октомврийската революция, наричана също Октомврийско въстание, Болшевишки преврат, Октомврийски преврат и други подобни, е едно от най-значимите събития на ХХ век, случило се в Русия през октомври 1917 г. и оказало влияние на световната история за десетилетия напред. Официалното ѝ название в СССР е Велика октомврийска социалистическа революция (ВОСР).

Владимир Илич Улянов (на руски: Владимир Ильич Ульянов), по-известен като Владимир Илич Ленин (на руски: Владимир Ильич Ленин) или само Ленин, е руски и съветски политик и държавен деятел, революционер и един от главните организатори и ръководители на Октомврийската революция.

През януари 1886 г. Иля Улянов умира от мозъчен кръвоизлив. През май следващата година Александър Улянов, най-възрастният брат на Ленин, е арестуван и обесен заради участие в терористичен заговор за покушение срещу цар Александър III.[7] Сестра му Анна Улянова, която е била заедно с брат си по време на ареста, е изгонена от дома им и изпратена да живее в семейното имение в Кокушкино край Казан. Тези събития повлияват силно на младия Ленин и според официалните му биографи изиграват основна роля за ориентирането му към радикална политическа дейност.