Византия по време на Рода Дуло(681-Крумовата династия)
Византия по времето на
Първо Българско Цалство
Константин VI е византийски император от 780 до 797 година.
Константин VI е последният представител на Исаврийската династия.
Ирина Атинянката, е византийска императрица от 797 до 802 г. Тя е първата жена в историята на Византийската империя, която управлява еднолично от свое име.
Род Арабска династия
- Никифор I Геник Период 802г. – 811г.
През 811 г. Никифор събира многобройна елитна войска край крепостта Маркели и поема на нов поход срещу България. Уверен в успеха си, императорът води със себе си сина си Ставракий и много ромейски аристократи. Кан Крум разбира, че не може да мери сили с такава армия и предлага мир, но Никифор отказва, „заслепен от собственото си зломислие и от внушенията на своите съветници“ (Теофан). Това кара владетелят да напусне Плиска, оставяйки около 12 000 души да защитават столицата. Според „Анонимния ватикански разказ“ византийците преминават Стара планина и след това превземат Плиска без особени проблеми. Според някои български историци владетелят на Дунавска България събрал 50 000 души опълчение и се опитал да даде отпор, но войниците били лошо обучени и зле въоръжени, поради което били победени.Крум прави второ предложение за мир, но Никифор отново отказва, тъй като смята, че е в позицията на по-силния. Императорът дори замисля да премине с армията си през цяла Мизия и тогава да се завърне в Константинопол. Крум успява да реоргарнизира войската и нарежда да бъде свикано цялото прабългаро-славянско опълчение, въоръжени всички способни да носят оръжие, включително и жените, като са формирани и няколко аварски отряда. Преградени са близките старопланинските проходи Върбишки, Тревненски и пр. с дървени прегради и укрепления, насипи и ровове, а на българите е наредено да чакат в засада.
Никифор усеща опасността и побързва да се отправи към Константинопол директно през старопланинските проходи – Тревненски, Върбишки и др. Византийците разтеглят отрядите си на огромни разстояния. Все пак с главните сили императорът решава да пренощува във Върбишкия проход. Призори на 26 юли войските на Крум обграждат византийците. Когато императорът се събужда и разбира нерадостното си положение, казва: „И крилати да станем, никой да не се надява, че ще избегнем гибелта“. Започва битка, в която българите засипват византийците с дъжд от камъни и стрели. Императорът загива веднага.
- Ставракий Период26 юли – 2 октомври 811
Синът на Никифор – Ставракий, е тежко ранен в боевете във Върбишкия проход. След завръщането си в Цариград той се възкачва на византийския престол, но е свален от Михаил I Рангаве – Пияницата, а по-късно умира от раните си в манастир.
- Михаил I Рангаве е византийски император от 811 до 813 г.
През 812 г. Крум започва военни настъпления в Тракия, които впоследствие стигат до Струма. След завладяването на крепостта Дебелт (край Бургас) той започва преселване на българско население по тези земи, което говори, че Крум смята тези територии не за временна придобивка, а за постоянно владение на България.
Крум изпраща в Константинопол славянския първенец Драгомир, който прави още едно предложение за мир кйто им е отказан,това предложение се налага поради изтощението както на страната, така и на армията. Нужно е българите да възвърнат силите си, след което да проведат нова експанзия на югозапад. Михаил I Рангаве отказва и Крум съгласно предварително поставения ултиматум превзема Месемврия, където войниците му откриват 36 медни сифона за изстрелване на гръцки огън. До този момент гръцкият огън е тайно оръжие на ромеите, с което те неведнъж отблъскват чужди нападения. След Месемврия българите поемат към Константинопол. Последната сериозна преграда пред българите е крепостта Версиникия (виж Битка при Версиникия), където е съсредоточена голяма ромейска армия. След няколкодневно дебнене на 22 юни 813 г. Михаил Рангаве заповядва нападение. Първоначално българите отстъпват, но в последвалия контраудар разгромяват византийската армия. Превземането на крепостта бележи края на краткото управление на Михаил I Рангаве (811 – 813), който, въпреки че стига до столицата, е свален от престола от Лъв V Арменец.
- Лъв V Арменец е византийски император от 813 до смъртта си през 820.
При хан Крум
След като идва на трона, Лъв трябва да се справя с обсаждащите Константинопол български войски. Ситуацията е много напрегната, тъй като българите търсят отмъщение за разорителното нахлуване на Никифор Геник. Тогава Лъв прави опит да убие чрез измама хан Крум при преговорите, но атентатът се оказва несполучлив и предизвиква яростната реакция на Крум, който опустошава околностите на Константинопол. Превзети и обезлюдени са Адрианопол (дн. Одрин) и Аркадиопол (дн. Люлебургаз). Ромеите нямат достатъчно военни сили за да спрат вилнеещите българи и само непревземаемите стени спасяват имперската столица.
При хан Омуртаг
През 815 г., след смъртта на Крум, Лъв Арменец сключва 30-годишен мирен договор с новия хан Омуртаг, с който се урежда границата между двете държави в Тракия, маркиращи териториалното статукво от управлението на хан Тервел. На преговорите императорът полага ритуална клетва съгласно българските обичаи, а пратениците на хана се заклеват според християнските правила. Мирът между двете страни е подновяван при следващите владетели и в общи линии продължава близо половин век.
- Михаил II Балба Период 820 – 829г.
Договорът е сключен за период от 30 години и е спазван и от двете страни, като е подновен при идването на новия византийски император Михаил II Балба.
Омуртаг оказва военна помощ на император Михаил II Балба и удря бунтовническите войски в гръб. Действията на българския владетел са или в съответствие с клауза от сключения през 816 г. мирен договор, или по лична инициатива на хана.
Маламир във външната си политика се стреми да поддържа добри отношения с Византия.
- Теофил Период 829г – 20 януари 842г
Война с Византия
Територия на България при управлението на хан Пресиян
След възкачването си на престола Пресиян продължава войната с Византия, като изпраща българска войска под командването на кавхан Исбул в посока към Солун. Целта е да подкрепи бунта срещу византийската власт на славянското племе смоляни, населяващо Западните Родопи. Край древния град Филипи (837 г.) българите извоюват победа над предвожданите от кесаря Алексий Мозеле византийци.[8] За това събитие свидетелства надписът от Филипи от времето на хан Пресиян (836 – 852).
„Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда.[9]“
В резултат на тези събития България овладява Родопската област и за пръв път достига бреговете на Бяло море, като по този начин на византийците е прекъсната сухопътната връзка между столицата Константинопол и Солун.
Присъединяване на Македонияредактиране
Вероятно в периода 837 – 842 г. българите присъединяват славяните от Македония, западно от река Струма.
- Михаил III Пияницата Период 842 – 867
В 855 – 6 г., регентството на Теодора води кратък конфликт с България. Ромейски войски окупират областта Загоре с някои крепости (Филипопол, Дебелт, Анхиало и Месемврия) докато България е ангажирана във война с Франкското кралство и хърватите на западната си граница. През 863 г. чрез още една демонстрация на сила Михаил ІІІ принуждава затруднения от вътрешни проблеми български кан Борис да приеме 30-годишен мир.
В 863 г. е сключен мирен договор с България, съгласно който българите се задължават да приемат християнството от константинополската патриаршия. Това е едно от най-големите културни и политически постижения на ромейската държава. Самият император Михаил ІІІ става кръстник на княз Борис I под чието управление се извършва масовото покръстване на българския народ.
- Василий I Македонец Период 867 – 886г
Василий I поддържа мирни отношения с новопокръстена България, която след IV константинополски събор от 870 г. окончателно се ориентира към източното християнство. С цената на редица отстъпки в полза на българската държава е избегната възможността влиянието на римския папа да се разпростре върху Балканите, в опасна близост до центъра на империята. Българската църква признава върховенството на константинополския патриарх, но в замяна получава значителна автономия (автокефалност) и правото на богослужение на собствен език, различен от гръцки, латински или еврейски. В църковната йерархия архиепископът на България заема по-висок ранг спрямо всички други духовници, освен патриарсите и папата. На българския владетел е дадена също и привилегията сам да посочва кандидатите за глава на българската архиепископия, съгласно установения в империята принцип на цезаропапизъм, т.е. превъзходство на държавната власт над религиозната (в противоположност на папоцезаризма, настоятелно лансиран от Римската църква). От друга страна този компромис е пречка за прокарването на ромейски политически контрол посредством духовната власт на патриарха над новопокръстения съседен народ.
- Род Македонска династия
- Александър III Период 912г – 913г
- Константин VII Порфирогенит 913 – 959
- Роман II 959 до смъртта си 963г.
- Василий II Българоубиец е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976г до 1025г
Едва през 988 г. те са покръстени отново по времето на Василий II Българоубиец. Друг голям неуспех е мисията във Великоморавия, където под системен военен натиск от страна на германския император е наложено върховенството на папата заедно с латинския богослужебен език, вместо разпространявания от Кирил и Методий старославянски език, който след 885 г. е забранен с папска була и е преследван от немците. По-късно избягалите ученици на Методий пренасят в България новата писменост (глаголица).
княз Борис приема радушно учениците на Кирил и Методий – Наум, Ангеларий и Климент, изпращайки Климент Охридски като епископ в Охрид със задачата да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум. Борис, както и Симеон, уреждат просвещението на българите в Охрид и славянската книжовност..
Симеон прекарва следващото десетилетие от (около 878г) в столицата на Византийската империя, като получава отлично образование.Около 888 година Симеон се завръща в България.
Междувременно Владимир наследява Борис, който се оттегля в манастир. Владимир прави опит да възстанови езичеството, което принуждава Борис да се върне повторно на трона, само за да свали и накаже Владимир и да посочи Симеон за нов владетел.
Без практически опит във военното командване, през 986 г. императорът търпи голямо поражение от българите в битката при Траянови врата.
Победата над Варда Фока прави Василий II безспорен повелител в империята за повече от тридесет години. Неговият брат и съвладетел Константин VIII запазва само представителни функции и се меси рядко в управлението, но неговата дъщеря Зоя се жени трипати и става любовница на император Лъв VI Философ.
Първи войни с Византия
Малко след като Симеон застава на трона, той слага край на дългогодишния мир с Византийската империя, установен от неговия баща. Конфликтът започва, когато император Лъв VI Философ, изглежда под натиска на своята любовница Зоя Зауцена и баща ѝ Стилиан Зауца, премества тържището за българските стоки от Константинопол в Солун, като те са обложени с тежки данъци. Българските търговци търсят помощ от Симеон, който се оплаква на Лъв VI, но императорът пренебрегва пратениците му.
В отговор през есента на 894 година цар Симеон започва война, настъпвайки през границата на юг, без да срещне сериозна съпротива, тъй като основните сили на Византийската империя са концентрирани в Източна Анатолия, воювайки срещу Абасидския халифат.
След като научава за българското настъпление, изненаданият император изпраща войска от гвардейци и други части от столицата да спрат цар Симеон, но тя претърпява поражение някъде в тема Македония (северозападна Тракия). Българите пленяват повечето гвардейци хазари, които са освободени, след като отрязват носовете им, и избиват много офицери, включително командващия. Симеон не продължава настъплението си, а бързо се изтегля на север, за да спре нападение на маджарите.
Неспособни да реагират ефективно на българското настъпление, заради войната на изток, ромеите убеждават маджарите да нападнат България, обещавайки им да ги прехвърлят с флота си през река Дунав.
Двата му сблъсъка с маджарите в Северна Добруджа завършват с поражение и той е принуден да отстъпи в Дръстър.[53] Маджарите необезпокоявани опустошават страната до столицата Преслав, а след като Симеон постига примирие с ромеите през лятото на 895 г.,
се изтеглят северно от Дунав. Окончателното сключване на мир се забавя, тъй като Лъв VI настоява за освобождаване на византийските военнопленници.
След като неутрализира непосредствената заплаха от маджари и ромеи, Симеон започва да планира ответно нападение срещу маджарите. Той се споразумява за общи действия с печенегите, източни съседи на маджарите, и задържа византийския пратеник Лъв Хиросфакт, за да забави преговорите за освобождаване на военнопленниците.
По този начин той се надява да получи по-изгодни условия при крайния мирен договор. В поредица от писма, които разменя с пратеника, Симеон отказва да освободи пленниците и се подиграва на астрологическите способности на Лъв VI Философ.
През 896 година, използвайки като повод нападение на маджарите срещу техни съседи славяни, Симеон настъпва срещу тях със своите печенежки съюзници, нанася им решително поражение в битката при Южен Буг и ги принуждава окончателно да се изселят от Етелкьоз в Панония.[20][54] След този успех той най-накрая освобождава византийските пленници в замяна на българи, пленени през 895 г.
През лятото на 896 година, претендирайки, че не всички български пленници са освободени, Симеон отново напада Византия, насочвайки се към Константинопол. В Тракия той е посрещнат от събрана набързо византийска армия, която унищожава в битката при Булгарофигон.Император Лъв VI успява да отблъсне Симеон от Константинопол, прибягвайки до отчаяни мерки – въоръжава мюсюлмански военнопленници и ги изпраща да се бият срещу българите.Това слага край на войната, като България получава територии между Черно море и Странджа и Византийската империя се задължава да ѝ плаща годишен данък.
- година. Управлението му, преминало в непрекъснати войни с вътрешни и външни врагове, се определя като връх на византийското могъщество.[3] Василий II укрепва централната власт и държавните финанси, запазва и разширява завоеванията на предшествениците си в Сирия и Кавказ, а с покоряването на България през 1018 г. възстановява господството на Византия над Балканския полуостров, съществувало преди славянското преселение от VII век. Военнополитическият му съюз с Киевска Рус води до покръстването на русите през 988 г
Мир с Византийската империя
Сключеният мирен договор между България и Византийската империя като цяло се спазва от двете страни до смъртта на Лъв VI през 912 година.
През 904 година, възползвайки се от български нападения в района, мюсюлмански флот, воден от византийския ренегат Лъв Триполит, превзема и разграбва Солун.
След тяхното изтегляне градът е заплашен от завземане от българите и заселването му със славяни и Лъв VI е принуден да даде на Симеон нови територии в Македония. Според сключения договор, славянските области в южната част на Македония и Албания са предадени на България, а границата преминава на 20 километра северно от Солун, за което свидетелства и Наръшкият надпис.
Няколко години напрет се водат войни в който или Симион печели или Византия и техните съюзници.
В крайна сметка при управлението му границите на България достигат до три морета – Бяло, Адриатическо и Черно, а съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол.
Борис II е първороден син на цар Петър I. Заедно с брат си Роман през 966 г. е даден като заложник във Византия, откъдето през 969 г., след смъртта на цар Петър, братята се завръщат в България. След Борис 2 има още няколко царе. И повреме на царуването на
Йоа̀н Владисла̀в протичат
Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.-1185
- Константин VII, съимператор на баща си (908 – 911), след това сам (961 – 1028) Зоя (1028 – 1050) се омъжва за:
- Роман III Аргир (1028 – 1034)
- Михаил IV Пафлагон 1034 – 1041
- Михаил V Калфат 1041 – 1042 племеник на Михаил IV и осиновен от Зоя
- Константин IX Мономах (1042 – 1055) Теодора, съвместно (1042) след това сама (1055 – 1056)
- Михаил VI Стратиотик (1056 – 1057)
- Михаил IV Пафлагон (1034 – 1041) (Михаил V Калфат (1041 – 1042) племеник на Михаил IV и осиновен от Зоя)
- Константин IX Мономах (1042 – 1055) Теодора, съвместно (1042) след това сама (1055 – 1056)
- Михаил VI Стратиотик (1056 – 1057)
- Династия на Комнините (1-ви път 1057 – 1059)
- Исак I Комнин (1057 – 1059)
- Династия Дука (1059 – 1078)
- Династия Никифор Вотаниат Никифор III Вотаниат (1078 – 1081)
- Династия на комнините (2-ри път: 1081 – 1185)
Алекси I Комнин (1081 – 1118)
Йоан II Комнин (1118 – 1143)
Мануил I Комнин (1143 – 1180)
Алексий II Комнин (1180 – 1183)
Андроник I Комнин (1183 -1185)
Йоан Комнин, съимператор на Андроник (1183 – 1185)
Династия на Ангелите
(1185 – 1204)
Исак II (1185 – 1195)
Тиранията на непомерните данъци, увеличени, за да се заплаща на наемните войски и за да се финансира бракът му, довеждат до избухването на въстание в Мизия, оглавено от двамата български първенци Асен и Петър в края на 1185 г. Въстанието на Асен и Петър довежда до установяването на Второ българско царство, под управлението на династията Асеневци. През февруари 1187 г., победителят срещу норманите Алексий Врана е изпратен срещу въстаниците, но обръща армията срещу василевса и се опитва да завземе властта в Константинопол, преди да бъде победен и убит от баджанака на Исак II – Конрад Монфератски.
Няма коментари:
Публикуване на коментар