Стенограми в Учредителното събрание в Търново няма. Нуждата от стенограф обаче е почувствана остро именно тогава и кара Григор Начович да потърси още през лятото на 1879 г. добър стенограф в чужбина. На поканата му откликва младият словенец Антон Безеншек, който идва в София през есента на 1879 г.

Григор Начович първоначално е сред водачите на Консервативната партия е българска дясноцентристка либерална политическа партия, съществувала от 1879 г.

Григор Начович е роден на 22 януари 1845 година в семейството на заможен търговец в Свищов.

•  Учи в гръцкото училище в Свищов,
• Френския католически колеж в Константинопол (кв. Бебек)
• Търговското училище във Виена, 
• Висшата финансова школа в Париж. След като завършва политикономия в Париж 
• става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява тайния революционен комитет.

След преминаването на четата на Филип Тотю в България през 1867 година Начович е принуден да замине за Букурещ, опасявайки се от преследване от властите. Там работи заедно с Българската добродетелна дружина и подпомага заминаването на доброволци за Втората българска легия в Белград.

През 1868 година заминава за Виена, където работи в местния клон на търговската компания на баща си. Основава книжовното дружество „Напредък“ и пише за френски и германски вестници по време на Априлското въстание. Сътрудник на списание „Летоструй“.

• От началото на Сръбско-турската война през 1876 година организира изпращане на български доброволци, а през
•  Руско-турската война през 1877 – 1878 г. придружава руския генерален щаб. Редактор е на вестник „Марица“ в Пловдив.

1878 – 1884 г.

• След Освобождението Начович е сред водачите на Консервативната партия, като заема последователно длъжностите министър на финансите в първото българско правителство (1879 и 1882 – 1883 г.)
•  Министър на външните работи и изповеданията (1879 – 1880)
•  Помощник-кмет на София (1880 – 1881),
• Министър на вътрешнитеработи (1882).
• Член е на създадения по време на Режима на пълномощията Държавен съвет (1881 – 1883). Народен представител в III ОНС.
• В края на Режима на пълномощията е финансов министър в коалиционното правителство на Драган Цанков (1883 – 1884).

През 1882 година става дописен, а през 1884 година – редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

1885 – 1920 г.

• През 1885 година Начович е назначен за дипломатически агент на България в Букурещ и официално остава на този пост до 1886 година.
• След детронирането на княз Александър I Батенберг се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства (1886 – 1888). 
• Между 1889 и 1891 година е представител на България във Виена,[ след което отново е финансов и външен министър (1891 – 1892 и 1894 – 1896).
• От 1 октомври 1896 до 7 април 1897 година официално е кмет на София, но на практика функциите се изпълняват от помощника му Димитър Ножаров. 
• За последен път участва в правителството като министър на търговията и земеделието (1899 – 1900).
• От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в Константинопол. Договаря и подписва спогодбата с Турция от март 1904 г. 
• През 1908 година пише в близкия до Народната партия вестник „Реч“.
• Участва и в преговорите по сключването на Лондонския договор през 1913 година.

Григор Начович умира в София на 4 януари 1920 година.