Преди 681г

Към главата Крумовата династия

Византия по време на Рода Дуло(681 до Крумовата династия)

Константин IV  Период 668г – 685г

Управлението на Константин IV Погонат съвпада с връхната точка на арабските атаки срещу Византия през 7 век и идването на българите, които основават своя държава около делтата на Дунав.

Родът е Дуло Хан Кубрат (Баща) Синове 5, един от тях(Аспарух)

Първа Българска държава 681 - 1018

Дунавска България

Родът е Дуло681г-700г(Хан Аспарух)

Константин IV  Период 668г – 685г след него

Юстиниан II периода 685 – 695г

През 705 г.  детронираният византийски император Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязаният) бяга от заточението си в Херсонес Таврически на Кримския полуостров и след много премеждия се озовава при Тервел, чиято военна помощ си осигурява – с 12 000 българи и 3000 свои поддръжници в Източна Тракия той стига до Константинопол и след преврат си връща короната. В отплата към България е присъединена областта Загоре (или Загора) с южна граница при крепостта Милеоните, която е разположена на хълма Хасара до днешното село Сталево (област Хасково).

Българският владетел е възнаграден още и с пари и много скъпоценни дарове, подробно описани във византийски сборник от Х век „Суда“. Според него по покана на Юстиниан Тервел полага върху земята своя щит и забожда до него камшика си. После византийците насипват върху тях злато и скъпоценности, докато ги покриват изцяло. Приет в императорския дворец, където е увенчан с кесарска корона, и покрит с императорска хламида, Тервел получава правата на законен владетел над територии, които са дотогава собственост на Византийската империя.[3][4] Изглежда, че Юстиниан допуска този компромис с имперската доктрина, притиснат от обстоятелствата. Когато се почувства сигурен на престола, той организира поход срещу българите, но е разбит през 708 г. в Битката при Анхиало край днешно Поморие. Тервел обаче не се оказал злопаметен – когато през 711 Юстиниан II изпаднал отново в немилост той му пратил 3000 души на помощ. Едва когато станало очевидно, че Юстиниан е обречен те се оттеглили оставяйки го на съдбата му.

  Второ управление 705 – 711г

Това окончателно прекъсва династията на Ираклеоните.

Всъщност този договор до голяма степен затвърждава договора от 705 година с Юстиниан II. ОСвен това се определя ясно българо-византийската граница. Тя минава покрай Милеона (неизвестно за нас селище, съществуват предложения че става дума за вр. Бакъджик)Границата тръгвала от Бургаския залив, минавала през вала Ерексия, който продължавал много километри до вр. Бакъджик и оттам – до Марица.

Филипик Вардан  е византийски император в периода 711 до 713 година.

Анастасий II Артемий  управление от 713 до 715 г.

Теодосий III Адрамит  е византийски император (715 – 717).

Обсада на Константинопол (717 – 718)

През 7 век арабските територии се простират на три континента – Азия, Африка и Европа. Покорени са бившите византийски провинции Сирия, Палестина, Египет, Северна Африка. В началото на 8 век е покорено и Вестготското кралство в Испания. Арабите вече реално застрашават Европа и най-вече ромейската столица Константинопол.

През есента на 717 година огромна арабска армия водена по суша от халиф Сюлейман ибн Абдул-Малик,потегля към Константинопол и го обсажда от всички страни. През пролетта на 718 година хан Тервел повежда българските отряди и достига в близост до Цариград. Тервел преценява, че арабското нашествие няма да спре с падането на Константинопол и поради това приема молбата за помощ.

В началото на военните действия българите разгромяват четири хиляден арабски отряд, командван от Маслама, който след поражението успява да избяга. По заповед на Маслама се свързват противоположните морски брегове с два големи вала, с което с 20 000 армия се осигурява тилът на арабите. Двайсетхилядната армия е отново разгромена от българските войски.

Блокирани от българите по суша, арабите прекарват изключително тежка зима, като множество от тях умират от болести и глад. През пролетта на 718 година кан Тервел нанася на арабите поредното поражение.

На 15 август 718 година арабите се оттеглят от Константинопол.

Лъв III Исавър 717 до смъртта си в 741 година.

Константин V Копроним Период741 – 775г

Савин води мирни преговори с византийския император Константин V, след разкриването на тези преговори е свикан народен събор, на който е решено България да не сключва мирен договор с Византия. След събора, изоставен от своите поддръжници, през 766 г. Савин търси убежище се отправя към Константинопол. Там той е приет от василевса, който урежда прехвърлянето на семейството му от България. През 768 г. Савин присъства на преговорите на Константин V с новия български владетел Паган, но думите на императора от името на Савин не оказват въздействие върху Паган. Савин прекарва остатъка от живота си като изгнаник в Константинопол.Все пак формално е сключен мир, но чрез него василевсът печели време. Веднага след това обаче византийският император изпраща тайна мисия в Тракия. Целта е да се плени Славун – вождът на славянското племе севери. Още от Аспарухово време северите пазят проходите в Източна Стара планина. Стратегическата инициатива на Константин V е успешна. Славун е заловен и екзекутиран публично. Византийците преминават проходите и нахлуват североизточно от Стара планина. С бърз марш достигат до вътрешността на България, като достигат до река Тича (дн. Камчия). По-нататък срещат сериозна съпротива и се завръщат без някакви значими победи. За Паган обаче този поход има отрицателни последици. Той е обвинен, че се е предоверил на византийския император и е убит около Варна от подчинените си.

Телерѝг е владетел на България от 768 до 777 година. Неговото управление съвпада с края на вътрешната криза в България от VIII век. За пръв път името му се споменава в изворите във връзка с похода на византийския император Константин V Копронѝм срещу България през май 774 г. Този поход завършва без решително сражение, с мирен договор между двете страни. Хан Телериг разбира, че заради голямото количество византийски агенти в българската столица, всички негови планове бързо стават известни на византийския император. За да ограничи това византийско влияние в българската столица, Телериг изпраща писмо до византийския император, в което пише, че възнамерява да избяга при него, но иска гаранции за себе си и имената на византийските агенти, които могат да му помогнат. Константин V Копроним познава ситуацията в България и приема, че Телериг е поредният български владетел, който е принуден да напусне престола. Той изпраща на българския хан имената на своите шпиони. На Телериг не му остава нищо друго освен да прочисти Плиска от предателите, които изтребва до крак.

Лъв IV империята през 775 – 780 година.

През 777 г. Телериг, след поредния преврат, все пак е принуден да избяга в Константинопол.[1] Новият византийски император Лъв IV Хазар, син на Константин V, приема Телериг, като бившият хан приема кръщение с християнското име Теофилакт. От страна на императора той е удостоен с титлата „патриций“ и е оженен за Мария, братовчедката на императрица Ирина Атинянката.

Константин VI е византийски император от 780 до 797 година.

През април 791 г. византийският император Константин VI (780 – 797) потегля на поход срещу българите. Акцията цели да ги накаже заради проникването им по поречието на река Струма и изтребването на ромейските войски. Хан Кардам взема своевременни мерки и ги пресреща на тяхна територия – при градчето Проват край Адрианопол. Привечер двете войски влизат в сражение и ромеите отстъпват. Вечерта те напускат лагера си и избягват в Константинопол. Сражението няма решителен характер, въпреки че бойното поле остава в ръцете на Кардам.

През юли 792 г. Константин VI излиза от столицата и пристига с войските си край българо-византийската граница, където се заема с укрепяването на крепостта Маркели (при Карнобат). Българският кан Кардам се появява с войските си на 20 юли, като заема съседните височини. Времето минава в разузнаване и приготовления. „Въодушевен и убеден от лъжепророци, че победата ще бъде на негова страна“, императорът излиза от лагера и дава решително сражение на българите. Още при маневрирането той разстройва редиците си (напада безредно) и претърпява тежко поражение. Загиват много от военачалниците му, в това число и „лъжепророкът“ (астрономът Панкратий), който уверявал императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех.

Кан Кардам празнува голяма победа – той пленява целия вражески обоз заедно с императорския шатър и цялата прислуга. Константин VI едва успява да се спаси и пристига като беглец в столицата. Последвали преговори, които завършват с подписването на мирен договор – императорът се задължава да плаща на българите ежегоден данък. През 796 г. Кардам изпраща послание на Константин VI, в което заявява: „Или ми плати данъка, или ще дойда до Златните врата и ще опустоша цяла Тракия.“ На това предизвикателство императорът отговаря с присъщата му самонадеяност, като изпраща на българския владетел конска тор вместо злато, придружена с думите: „Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели и ти излез насреща, пък каквото Бог отсъди.“ В изявлението на императора имало повече поза, отколкото желание за решаваща битка – той не само не стига до Маркели, но бива принуден да се спре северно от Адрианопол, тъй като кан Кардам вече е разположил войските си в близките гори. В продължение на цели 17 дни императорът напразно призовава българския владетел на бой, „но той не се решава да излезе от укрепленията си“ – така поне твърди византийският хронист Теофан Изповедник. Думите му явно стоят далеч от истината. Чудно е наистина как цели 17 дни мечтаещият за реванш Константин VI не намира сгоден случай да придобие със силата на оръжието онова, което показва с надменните си слова. Вероятно през тези дни са водени преговори за мир – както свидетелстват последвалите събития, и те завършват с подновяването на договора от 792 г.

Византия по времето на 

Първо Българско Цалство