Евразия е общата земна повърхност на континентите Европа и Азия. Като едно цяло Евразия е най-големият по площ континент на Земята. 

Европа                  Балканския полуостров

Траките

са индоевропейски племена, живеещи в Тракия и съседните                   земи ( България, Румъния, Молдова, Североизточна Гърция, европейски и северно-западната част на Азиатска Турция, в източната част на Сърбия и Македония).   В V век преди новата ера, траките населявали северната част на Балканите и в прилежащите земи на запад до Черно море. По това време траките са били разделени и от голяма част враждуващи племена.

Най-ранно идентифициране на келтски популации, различни от съседните им, ни позволяват археологическите находки от западната област на Халщатската култура от 750 – 400 г. пр.н.е.

Келтското нашествие на Балканите се състои от серия походи на келтски племена през IV и III век пр.н.е. по времето на Латенската култура на югоизток към Балканския полуостров.

След като римляните завладяват траките в средата на 40-те години на І век (през 45 г.), е създадена римските провинции Тракия, която граничила на запад с провинция Македония, на север с Дунав, на юг с Бяло море, Дарданелите, Мраморно море и на югоизток с Витиния. Провинция Мизия, граничела на север с  Дакия, а на юг с Македония. Отначало представата за провинци била много смътна.

Карта на Евразия през 1 век. Римска империя (червена), Партска империя (кафява), китайска империя на династия Хан (жълта)

През този период Европа , Северна Африка и Близкият изток са доминирани от Римската империя.

Октавиан Август е първият римски император. Управлява Римската империя 41 години – от 27 пр.н.е. 

Теодосий е последният римски император, който властва над цялата Римска империя, след като я обединява за последен път, само няколко месеца преди смъртта си в началото на 395 година. След това империята е окончателно и завинаги разделена на две части – източна и западна.

Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г. 

Античност, обхващащ приблизително времето от VIII век пр. Хр. до VI век сл. Хр.

По време на тази епоха се развиват две големи цивилизации – древногръцката и римската и са положени основите на всяка една област на човешкия живот – строителство, архитектура, търговия, занаяти, бит и култура.

Късна античност в историческата периодизация е модерно название на последния период на Античността, приблизително между 250 – 300 и 600 г. сл. Хр.

Константин, който управлява от 324 г. до 337 г., прави няколко важни промени в Римската империя. Две от тях са преместването на столицата във Византион и християнизацията на империята (Константин прави християнството равноправна религия в държавата и по-късно самият той е покръстен). Тези промени създават една отчетлива култура, която ще бъде характерна за Византия след падането на Западната Римска империя през 476 г.

Западна Римска империя (на латински: Imperium Romanum Occidentale) е днешното модерно название на западната, предимно антична част от Римската империя в края (или средата) на IV – края на V век. Другата част, също римска, се нарича Източна Римска империя или Византийска (Италианска) империя.

В историографията Западната Римска империя е съвкупността от западните провинции (Британия, Фландрия, Валония, Галия, Португалия, Испания, Италия, Каринтия, Илирия, Босна, Херцеговина, Черна гора, Войводина и Северна Африка

Въпреки това хората, живеещи във Византия, продължават да смятат себе си за римляни и да наричат държавата си Римска империя. Термините Византийска империя и Източна Римска империя са създадени много по-късно.

Източна Римска империя

През първите си векове, Империята успява да поддържа военно, икономическо и културно превъзходство сред околните варварски племена, като единственият ѝ сериозен противник е Персия.

Великото преселение на народите е мощен миграционен процес на евразийски племена през IV – VII век от новата ера.

Племената са от няколко езикови семейства – от:

Индоевропейци

Германите

от алтайското (хуни, авари, хазари) 

тюркоезични: (печенеги, кумани, прабългари и др.) 

Многократните нашествия на хуни, готи, келти и сармати и славяни в периода IV-VI в., съпровождани и с процеси на елинизация и славянизация, довеждат до отмирането на езика на траките,говорен до VI век и намаляването числения им състав и вследствие на това – и на културното им влияние. След заселването на прабългарите на Балканския полуостров и създаването на българската държава, траките заедно със славяните, стават част от българския етнос.

Постепенно Балканите са разорени от системните нашествия на готи, хуни и авари, след което са колонизирани от славяните. В края на VII век северната част на полуострова е откъсната от българите. Империята си запазва градовете в южната и централна част на полуострова, но успява да интегрира постепенно славянското население в южната част.

Периодът завършва с драматичното управление на император Ираклий (610 – 641 г.). В началото на неговото управление Византия е притеснена от авари и славяни. 

Константин III е византийски император царувал до май 641 г.

Константин Ираклий 2 до септември 641г.

Констанс II  е византийски император през 641 – 668г

Хосров II Парвиз („Победител“) е персийски цар (591 – 628) от династията на Сасанидите. Той създава Темата 

Константин IV  Период 668г – 685г

Управлението на Константин IV Погонат съвпада с връхната точка на арабските атаки срещу Византия през 7 век и идването на българите, които основават своя държава около делтата на Дунав.

Родът е Дуло
Хан Кубрат (Баща)
Синове 5, един от тях(Аспарух)

Първа Българска държава 681 - 1018

Дунавска България

Родът е Дуло681г-700г(Хан Аспарух)

Византия по време на Рода Дуло(681-Крумовата династия)