Александър Йозеф Фон Батенберг

Заемането на престола не е първият досег на монарха с родината ни. Батенберг взима участие в Руско-турската Освободителна война като доброволец. Офицер е в отряда, предвождан от ген. Гурко, който взима участие в някои от най-решителните и тежки сражения. Може би оттогава е писано неговата съдба да бъде свързана с България. 

Въпреки че полага клетва пред І ВНС, че ще спазва Търновската конституция, той няма нито желанието, нито опита да се възползва от широките правомощия, които тя му дава. След този спорен период обаче следват събития, които разсейват съмненията в неговата безкористност и показват, че князът се ръководи в действията си изцяло от българските интереси.

Неоспоримо доказателство за това твърдение е и една от най- големите заслуги на княза към българския народ – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, което е най-голямото териториално разширение по пътя към националното обединение. То се осъществява в изключително сложна дипломатическа обстановка, без да срещне широка подкрепа от Високата порта. Русия категорично отказва да защити този акт, противоречащ на нейните интереси на Балканите. Несъобразяването на княза с желанието на освободителката обтяга до краен предел дипломатическите отношения между двете държави и настройва окончателно руския император срещу него.

Русия, в крайна сметка се оказва решаващ фактор за неговата абдикация. Група русофилски настроени офицери, несъгласни с несъобразяването с Петербург, организират преврат, известен като деветоавгустовски. 

Батенберг получава пенсия от България. Коварна болест, вероятно придобита още през Руско-турската война, отнема младия му живот през 1893 година. Свидетелство за любовта му към България е и последното му желание – тленните му останки да бъдат пренесени и положени с почести в страната, която е управлявал.