Задар

След падането на Западната Римска империя през 476 г. и разрушаването на Салона от аварците през 614 г., Задар става столица на византийската тема Далмация. В началото на 9 век, градът за кратко попада под управлението на Каролингите, но Никифоровият мир го връща на византийците през 812 г.

Първите хърватски владетели контролират града за кратко през 10 век. След династичната борба, последвала смъртта на Стефан Държислав, градът е обсаден от силите на българския цар Самуил, но успява да се защити.[4] През 998 г. градът обявява преданост на дожа Пиетро II Орсеоло и става васал на Венецианската република. През 1186 г. се ползва със защитата на унгарския крал Бела III.

През 1202 г. венецианците, с помощта на кръстоносците от Четвъртия поход, превземат и плячкосват Задар. Унгария поема контрол над града през 1358 г., когато по силата на Задарския мир е предаден на крал Лайош I Велики. През 1409 г. крал Ладислав Анжуйски продава града на венецианците. Когато Османската империя покорява земите около Задар в началото на 16 век, градът се превръща във важна крепост, осигурявайки търговията на венецианците в Адриатическо море и се превръща в културен център.