Флавий Рикомер (на латински: Flavius Richomeres; Richomer) е франк, политик и военен на Римската империя през 4 век.
Теодомере крал на франките през 420 – 428 г. е син на римския командир Рикомер (римски консул 384 г.) и съпругата му Асцила. Братовчед е на Арбогаст и на Елия Евдоксия, които са деца на Флавий Бавтон.
Меровей или Меровех е полу-легендарен основател на династията на Меровингите от салическите франки, която по-късно става доминиращото племе от франките. Управлява в период от преди 447 до 458 г. Обединява всички племена включително част от галите и западни германски племена в една обща държава (със столица Турн).
Франкитеса група германски племена, които идват от Фризия и се заселват в късната Римска империя като федерати. Те установяват трайна държава на територията на част от съвременните Франция и Германия(Франкония), образувайки историческото ядро на тези две страни.
Пипѝн Херисталски владетел на царството на франките, от 679 г.
Франкската империя , Франкия, Франкско кралство представлява територия, населена и управлявана от франките от III до X век. Чрез военните кампании на Карл Мартел, Пипин III, Карл Велики и неговите наследници експанзията на Франкската империя продължава до началото на IX
Хилдебранд I нямал право да наследи трона. Той бил франкски dux, херцог на Прованс, граф в Бургундия. Той получава от Карл Мартел собственост в Гау Белун.
Карл Мартел незаконен син на Пипин II
Пипин Млади, Пипин III Къси (Неустрия, Бургундия и Прованс).
След смъртта на Карл Мартел през 741 г. франкското кралство е разделено между двата му сина от първия брак – Карлман (Аустрия, Алемания и Тюрингия) и Пипин Млади (Неустрия, Бургундия и Прованс). Владенията им са обединени в практически отделни държави, според представата на франките за земята/държавата, като за частна собственост на владетеля, който я дава в наследство поравно разделена между наследниците си, но отначало Пипин пак не е крал на своята част, а само майордом (управител от името на краля). През 751 г. със съгласието на папата, на събрание на франкските аристократи и на своите васали в Соасон, Пипин официално е коронясан за първия крал на франките от Каролингската династия. Последният крал от династията на Меровингите – Хилдерих III е затворен в манастир, където по-късно умира. През 754 г. титлата на Пипин е потвърдена и с коронация от папа Стефан II в Париж.
Пипин III Къси също Пипин Млади и Пипин Малкия (на латински: Pippinus Brevis; на френски: Pépin le Bref; на немски: Pippin der Jüngere, Pippin III, Pippin der Kurze, Pippin der Kleine) от династията на Каролингите е майордом на франките в периода 741 – 751 г., а от 751 г. – крал на франките. Баща е на Карл Велики.
Каролингската империя е голяма франкска империя в Западна и Централна Европа през Ранното Средновековие. Управлявана е от династията на Каролингите, която управлява франките от 751 г. и лангобардите от 774 г. През 800 г. франкският крал Карл Велики е коронован като император в Рим от папа Лъв III в опит да прехвърли Римската империя от изток на запад. Каролингската империя се счита за първия етап в историята на Свещената Римска империя, която съществува до 1806 г.
Карл Велики (на латински: Carolus Magnus, Karolus Magnus; на френски: Charlemagne; на немски: Karl der Große; * вероятно на 2 април 747 или 748; † 28 януари 814 в Аахен) от фамилията на Каролингите е от 9 октомври 768 г. крал на Франкското кралство и от 25 декември 800 г. римски император до 814 г.
Смята се за доказано, че управлението на кан Крум започва през 803г до 814.[11] Две години след разгрома на Аварския хаганат през 803 г. от Карл Велики. Крум покорява остатъците от някога могъщото варварско военно-племенно обединение в 803 – 805 година и границата с франките е установена на Дунав при българския град Пеща. За тази победа на българите научаваме благодарение на кратко известие в лексикона „Суда“ от X век. България и Франкската империя стават непосредствени съседи по Средния Дунав. Новопридобитата Трансилвания, поради залежите на сребро и каменна сол и успешната експлоатация на солниците, осигурява на българите важно международно търговско положение.
Лудвиг I или Лудвиг (още Людовик) Благочестиви (на латински: Ludovicus Plus; на френски: Louis le Pieux или Louis le Débonnaire; на немски: Ludwig I. der Fromme) е франкски владетел и син на Карл Велики. Той е крал на Аквитания от 781 г. и император на Франкската империя от 813 до 840 г.; херцог на Бавария (817 – 829).
Византийците предприемат и други мерки срещу Българите. В началото на 814 г. византийско пратеничество е прието от франкския владетел Лудвиг Благочестиви. Според западните летописци целта е съюз между двете държави, насочен срещу България. Не се знае дали се стига до съюз, но се предполага, че франкският император не се ангажира с конкретни действия. Въпреки това новината за преговорите между двете империи стига до Плиска. Така в 815 г. е сключен 30-годишен мирен договор.
В 818 г. по неизвестни причини славянското племе тимочани (населяващи земите по средното течение на Дунав, бившите територии на Аварския хаганат) изпращат пратеничество до Лудвиг Благочестиви с молба да преминат в състава на Франкската империя. Не се знае какъв е последвалият отговор на императора, но на следващата година същите племена преминават в състава на Хърватското княжество. Това не се нрави на франките и посочените племена остават под властта на Людовик.
В продължение на три години (824 – 826 г.) хан Омуртаг се опитва да реши спора с мирни средства, изпращайки пратеници при Лудвиг Благочестиви. След като този подход не помага, ханът изпраща войската си по поречието на река Драва и покорява славяните в земите на Долна Панония. Франките се опитват да противодействат, но не се стига до сериозни сражения. След този краткосрочен конфликт отношенията между двете държави се подобряват, а Омуртаг поставя на мястото на славянските князе в района свои наместници. Подобни събития се разиграват и през 829 г. със същия резултат. За тези събития научаваме доста от възпоменателен надпис в чест на зера-таркан Негавон, който се удавя в Тиса. Освен това между двете държави се простира обширна буферна зона, простираща се между реките Дунав и Тиса. По-важното в случая е желанието на славянските племена да извоюват по-голяма автономност, а това е в разрез с политиката на централизация и приобщаване на славянските племена.
Освен това е намерен още един възпоменателен надпис на копан Окорис, удавил се в Днепър. Той свидетелства за военни действия по североизточната граница на страната, които се датират от преди 824 г. Не е сигурно обаче с кого са воювали българите. В историята е залегнала тезата, че това са били маджарите, но в последно време все по-голямо одобрение печели мнението на професор Иван Божилов, че това са били хазарите. Въпреки че няма свидетелства за крайния изход от войната, може да се предположи, че тя завършила успешно за българите, вследствие на бързите и своевременни действия на хан Омуртаг.
Вердюнският договор (на френски: Traité de Verdun; на немски: Vertrag von Verdun) от 843 г. е мирен договор, според който тримата синове на Луи Благочестиви, внуците на Карл Велики, разделят помежду си Каролингската империя.
Свети Лотар I (на немски: Lothar, на френски: Lothaire, на италиански: Lotario; * 795, † 29 септември 855, абатство Прюм) e франкски крал, от 814 до 817 г. крал на Бавария, от 817/823 до 855 г. император на Свещената римска империя (до 840 съимператор), от 822 до 855 (под-)крал на Италия (крал на лангобардите) и от 843 до 855 г. император на Франкската империя (Среднофранкско кралство – Lotharii Regnum).
Карл се съюзява с брат си Лудвиг Немски срещу новия император Лотар I като на 25 юни 841 г. двамата го побеждават
Карл получава западните франкски земи (днешна Франция)
Брат му Лудвиг става крал на източните франкски територии (днешна Германия)
През 862 – 863 г. Борис I сключва военен съюз с крал Лудвиг II Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква. За да разруши съюза, Византия в коалиция с Великоморавия и Хърватия започва през 863 г. война срещу България. За Борис I тази война е неуспешна и това разклаща значително влиянието на българите в среднодунавските земи.
В отговор на молбите на Ростислав през есента на 863 г. Византия нахлува отново в българските земи. Там не срещат сериозен отпор, тъй като българските войски са заетите на запад на моравската граница. Започват преговори и впоследствие е сключен мирен договор между България и Византия. Борис I се задължава да разтрогне съюза си с немския крал Лудвиг и заедно с народа си да приеме източноправославното християнство от Константинополската патриаршия.
Брат му Лотар I остава император на земите от Фландрия през Бургундия до владенията в Северна Италия.
Карл II Плешивия е император на Свещената Римска империя и крал на Западно-франкското кралство.
Луи IV Задморски от династия Каролинги, е крал на Западно-Франкско кралство (936 – 954).
Лотар ІV (на немски: Lothar; на френски: Lothaire)[1] e крал на Западно-Франкското кралство в периода 954 – 986 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар