Франция 954г.- 1848г

Лотар ІV (на немски: Lothar; на френски: Lothaire)[1] e крал на Западно-Франкското кралство в периода 954 – 986 г.

Луи V (на френски: Louis V; * 967; † 987), известен като Луи Мързеливия, е крал на Франция коронясан през 979 г., но започва да управлява едва след смъртта на баща си през 986 г. Луи е последният крал от династията на Каролингите и царува само една година (до смъртта си през 987) г.

Хуго Капет (на немски: Hugo Kapet; на френски: Hugues Capet, произнася се Юг Капѐ) е крал на Франция от 987 до 996 г. Капет произхожда от богато германско семейство в Западнофранкското кралство, чиито представители на два пъти за кратко стават крале.

Робер II Благочестиви  крал на Франция (996 – 1031), втори от династията Капетинги 

Анри I (на френски: Henri Ier de France) e крал на Франция от 1031 до 1060 г., трети поред от династията на Капетингите.
Баща на Филип I Влюбчивия e крал на Франция от 1060 г. от династията Капетинги
Балдуин V от род Дом Фландрия, е от 1036 до 1067 г. 7-и граф на Фландрия и граф на Хенегау, Марка Валансиен (1036 – 1045). Той е чичо на краля. синът му Балдуин VI Добрия е от 1051 г. като Балдуин I граф на Хенегау и от 1067 г. 8-и граф на Фландрия от Дом Фландрия.Балдуин II от Дом Фландрия, е от 1071 до 1098 г. граф на Хенегау.Баща Балдуин VI.Балдуин III е от 1098 до 1120 г. граф на Хенегау. Балдуин V (на френски: Baudouin V de Hainaut, Baudouin le Courageux; * 1150, † 17 декември 1195) е от 1171 до 1195 г. граф на Хенегау, като Балдуин VIII – граф на Фландрия от 1191 до 1194 г. (de iure uxoris), като Балдуин I – маркграф на Намюр от 1189 до 1195 г. Анри Фландърски син на Балдуин V е вторият и най-успешният латински император в Константинопол, управлявал от 1205 до 1216 година. През по-голямата част от управлението си Анри воюва с българския цар Калоян и никейския император Теодор I Ласкарис. Втората му съпруга е дъщерята на Калоян – принцеса Мария Българска.

Луи VII Млади  е крал на Франция от 1137 до 1180 г.

Луи VIII Лъва (на френски: Louis VIII le Lion; * 5 септември 1187, Париж, Кралство Франция; † 8 ноември 1226, Сен Дени, пак там) е крал на Франция (1223 – 1226) от династията на Капетингите е първият представител на династията, възкачил се на френския престол по силата на наследственото право, а не на избор.

Филип III Смелия е крал на Франция от 1270 до 1285 г.

Луи X, наричан Вироглавия (на френски: Louis X le Hutin) заради буйния си темперамент, често надделяващ в живота му, e крал на Франция и крал на Навара като Луис I (на испански: Luis I el Obstinado), както и граф на Шампан в началото на 14 век. Луи Х е дванадесетият поред крал на Франция от Капетинската династия. Управлява близо година и половина, в която продължава делото на баща си за подчиняването на област Фландрия, позволява на евреите да се завърнат във Франция след близо десетгодишна забрана да стъпват на френска земя и премахва крепостничеството завинаги. Ранната му смърт предизвиква първата криза за наследството на френския трон от 987 г.

Шарл IV (на френски: Charles IV de France; * 18/19 юни 1294; † 1 февруари 1328), наричан Шарл Хубави, е граф на Ла Марш (1314), граф на Шампан, крал на Навара (под името Карлос I) и крал на Франция от 1322 до смъртта си. Той е последният крал на Франция и предпоследният на Навара от династията на директните Капетинги.

Филип VI  е крал на Франция от 1328 до смъртта си. Основател е на френската кралска династия Валоа.

Шарл V Мъдри (на френски: Charles V le Sage; * 21 януари 1338, замък Венсен, Ил дьо Франс; † 16 септември 1380) е крал на Франция от 1364 до 1380 г.‎ От 1356 – 1360 и в началото на 1364 г. (във времето на пребиваването на Жан II в английски плен) е регент на Франция. Неговото царуване се характеризира с края на първия етап на Стогодишната война – Шарл V успява практически напълно да върне териториите, загубени от неговите предшественици, и да възстанови властта над държавата.

Франсоа I  е първи от Ангулемския клон на династията Валоа, който става крал на Франция (1515 – 1547).

Анри II е крал на Франция от 31 юли 1547 г. до смъртта си.

Шарл IX е крал на Франция от 1560 до 1574 г.

Анри III    е крал на Франция в периода 1574 – 1589 г. и първият избран монарх на Полско-литовската държава в периода 1573 – 1574г.

За начало на френската колониална експанзия могат да се приемат първите френски пътешествия към Южна Америка в началото на 16 век.

Анри IV  е херцог на Вандом (1562 – 1589), крал на Навара (1572 – 1610), дофин на Виен (1589 – 1601) и крал на Франция от 1589 до 1610 г. Той е първият крал от династията на Бурбоните. Познат е още като Великият, Галантният Зелен, или Добрият Крал Анри.

За начало на Френската колониална империя се счита датата 27 юли 1605 г.

Луи XIII, наричан „Справедливи“, е крал на Франция от 1610 г. до смъртта си.

Луи XIV , наричан Велики, а също Кралят Слънце, e крал на Франция и Навара от 1643 до смъртта му през 1715 година.

Луи дьо Бурбон, наричан също Луи дьо Франс , но по-известен с прозвището Великия дофин , е първородният син на Луи ХІV и Мария-Тереза Испанска и през целия си 50-годишен живот – престолонаследник (дофин) без да доживее да стане крал. Като дете на първи братовчеди, той не е надарен с особени достойнства, което кралят добре разбира. Най-голямата му заслуга е, че има трима здрави синове, един от които става испански крал и един – баща на бъдещия Луи ХV.

Конституционната монархия е форма на държавно управление, установено в конституционна система, която признава избран или наследствен монарх за държавен глава. 

Първата Френска империя, известна още от популярната литература и като Наполеонова Франция, е название на Франция в периода от 1804 до 1814 г. и, за кратко, от март 1815 до 22 юни 1815 г. Създадена е вследствие провъзгласяването на Наполеон I за френски император през 1804 г. 

 Втората империя (наричана така за разлика от Първата, съществувала по времето на Наполеон Бонапарт, през 1804 – 1815 г.) възниква сравнително скоро след Февруарската революция от 1848 г., в резултат на която крал Луи Филип е принуден да абдикира.

Парламентът, първоначално готов да приеме внука му за крал, променя решението си и следвайки общественото настроение, провъзгласява Втората република във Франция.

Луи-Филип е последният монарх, управлявал Франция. Народът на Франция не иска вече кралска власт и на 24 февруари 1848 г. нахлува в двореца Тюйлери.