Франките

Франките са група германски племена, които идват от Фризия и се заселват в късната Римска империя като федерати. Те установяват трайна държава на територията на част от съвременните Франция и Германия (Франкония), образувайки историческото ядро на тези две страни.

Територия на Франкската империя

Около 358 г. вече съществуват два франкски военноплеменни съюза: на рипуарските и салическите франки. През 30-те години на 4 век, салическите франки, използвайки затрудненията в империята, увеличават територията си до река Сома.

При Хлодвиг (481 – 511 г.) франките разбиват римския наместник на Галия Сиагрий в битката при Соасон през 486 г. През 496 г. Хлодвиг и семейството му са покръстени и християнството става официална религия сред франките. Той издава и нареждане да бъде направен запис на обичайното право.

Намаляването на грамотността при франкското управление усложнява проблема – от тях са останали малко писмени сведения. Като цяло, две династии управляват Франкското кралство – първо Меровингите, а след това Каролингите.

Франките участват в народообразуването на съвременните французи, немци и италианци. Езикът на франките оказва силно влияние на латинския език, говорен в Галия и предопределя характера на съвременния френски език като значително отдалечен от латинския за разлика от италианския например.

Меровингите са династия франкски крале, управлявали често променяща се територия, включваща части от днешните Франция, Нидерландия и Германия в периода от 5 до 8 век. Наричани от съвременниците си и „дългокосите крале“ – дългата коса „Мунд“ е символ на магическа сила в древногерманските вярвания.

Каролингите са франкска (751 – 800) и императорска (800 – 843; 881 – 888) династия, крале на Аквитания (нач. на 9-ти в. – 852), Западнофранкското кралство (843 – 987), Германия (843 – 911) и Лотарингия (843 – 869), наложила през 8-ми век властта си над голяма част от Европа.