Среднодунавската низина e обширна низина в Централна Европа в басейна на средното течение на река Дунав с дължина от североизток на югозапад около 550 km и около 500 km от северозапад на югоизток, простираща се на площ от около 200 хил.km², основно на територията на Унгария, а периферните ѝ части – в пределите на Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения.
През желязната епоха е била на границата на келтската, илирийската и иранската (скитска) културна сфера.
Панония е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
През 6 - 9 година
Далматите( са илирийски народ, населявал източното крайбрежие на Адриатическо море (Хърватия), където след покоряването от римляните се образува римската провинция Далмация). и паноните организират серия от метежи срещу римската власт в земите им. В резултат на тези събития, през 10 г. римската провинция Илирик е разделена на 2 части – от адриатическата част е образувана новата провинция Далмация, а от средноевропейската част – Панония.
През късната античност
провинцията е плацдарм за конфликтите с варварски племена, главно германски.
В края на 3 век е включена като две провинции (Горна и Долна Панония).
През 437 г. от състава на Западна Илирия са извадени провинциите Савия
Римският контрол се срива с хунските нашествия през 370 – 410 г., а Панония е част от Остготското кралство в края на 5-и до средата на 6 век, по-късно взета от Аварския хаганат (6-и до 9 век). Маджарската инвазия се осъществява през 9 век
Унгарското завладяване на Панония и Карпатския басейн (на унгарски: Honfoglalás) е период от историята на Унгария, обхващащ втората половина на IX век до 896 г., когато седемте унгарски племена начело с Арпад и Курсан напускат степите на Северното Черноморие и през Източните Карпати се заселват в Панония и Карпатския басейн на река Дунав.

Унгарското преселение се налага, понеже маджарите са разбити от цар Симеон Велики в решителна битка при Южен Буг.Маджарите са християнизирани в края на 10 век, а през през 1000 г. е създадено християнското Кралство Унгария, управлявано от династията Арпад през следващите три века.
Година на основаване:855
Разпадане:1301
Арпади е династия унгарски князе (889 – 1000) и крале (1000 – 1301). През Средновековието династията често е наричана „Дом на Светите крале“.
Във високия средновековен период кралството се разширява отвъд Панония до Адриатическото крайбрежие.
През 1241 г. по време на управлението на Бела IV Унгария е нападната от монголците, водени от Бату хан. Числено превъзходени, унгарците биват категорично победени при битката при Мохи от монголската армия. Крал Бела бяга в Свещената Римска империя и оставя унгарското население на милостта на монголците. При това нашествие над 500 000 унгарци са избити и цялото кралство сведено до пепел.
След изчезването на династията Арпади през 1301 г., продължава макар и вече не под унгарски монарси, и постепенно намалява поради нарастващия натиск от разрастването на Османската империя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар