През 2 век пр.н.е. усуните обитават западните части на днешната провинция Гансу, но през 176 година пр.н.е. претърпяват тежко поражение от хунну и се преселват на запад в басейна на река Или и езерото Исък Кул. Те се установяват там през следващите столетия, като последните китайски сведения за тях са от 436 година.[3] След това усуните са подчинени от Тюркския хаганат, като играят значителна роля във вътрешния му живот. Някои изследователи свързват с древните усуни съвременното казахско племе уйсъни.

Според редица изследователи родът-основател Ашина има ирански произход и произхожда от древните тохарските племена на усуните.

Родът Ашина е владетелската династия на Тюркския хаганат на гоктюрките.

Тюркският (тюркутският или гьоктюркският) хаганат е тюркско племенно обединение възникнало във Вътрешна Азия (северна Монголия) към средата на VI век. 

След разпадането на Огуз Ябгу през XI век една част от огузите влизат в Персия, приемат исляма и полагат началото на Селджукската държава. Осман I, оновател на Османската империя, е наследствен лидер на племето кайъ, известно и като кайтаг, също принадлежащ към огузките родове.

Осман I Гази или Гаази (на османски турски: عثمان غازى) е турски бей, първият самостоятелен владетел от Османската династия. 

Орхан I (на османски турски: اورخان غازی‎) е вторият османски владетел от 1324 до 1362 година.

Мурад I (на османски турски: مراد), известен и с прозвището Худавендигяр („Богоподобни“), е османски владетел, първият, използвал титлата султан, който наследява баща си Орхан I през 1362 година и управлява до смъртта си на 15 юни 1389 година.

Баязид I (на османски турски: بايزيد الأول), по прозвище Йълдъръм (на османски турски: ییلدیرم, „Светкавица“), е султан, управлявал от 15 юни 1389 до 28 юли 1402 година. По време на неговото царуване османската държава се разширява значително и според някои оценки територията ѝ нараства 50 пъти спрямо земите на османския бейлик по време на Осман I[1].

Мехме́д I Челеби́ (на османски турски: محمد اول или Mehmed-i evvel; на турски: Birinci Mehmet, Çelebi Mehmet; ок. 1387 – 26 май 1421 г.) e 5-ият султан на Османската империя между 1413 г. и 1421 г.

Син на султан Баязид I, след османското поражение в Анкарската битка през 1402 година Мехмед установява контрол над най-източната част на османските владения и успява да надделее над братята си в борбата за трона. През лятото на 1413 година разгромява Муса Челеби и се възкачва на престола като самостоятелен владетел. През следващите години чрез дипломатическо лавиране между съседите и няколко успешни военни кампании Мехмед I успява да възстанови османската хегемония в Анадола и да укрепи границите в Румелия, стабилизирайки държавата след тежката криза, последвала Анкарската битка.

Мурад II (на османски турски: مراد ثاني‎ – Murâd-ı sânî, на турски: İkinci Murat; 16 юни 1404 – 3 февруари 1451) е шестият султан на Османската империя. Той управлява от 26 май 1421 до 3 февруари 1451 г. с прекъсване през 1444 – 1446 г. Управлението му се отличава с войните с християните на Балканския полуостров и с тюркските емирства в Анадола – конфликт, продължил 25 години.

Мехмед II (на османски турски: محمد الفاتح, на турски: II. Mehmed) е 7-ият султан на Османската империя, управлявал през периодите август 1444 – септември 1446 година и 3 февруари 1451 – 3 май 1481 година. Той е наричан Мехмед Завоевателя (на турски: Fatih Sultan Mehmed), заради успешната обсада на Константинопол, осъществена през 1453 година и окончателното ликвидиране на Византия.

Баязид II (на османски турски: بايزيد ثانى, Bāyezīd-i sānī, на турски: II.Bayezid или II.Beyazıt) е 8-ият султан на Османската империя в периода 22 май 1481 – 24 април 1512 година.

Селим I Явуз (на турски: Yavuz Sultan Selim) е 9-ият султан на Османската империя в периода 24 април 1512 – 22 септември 1520 година. Завладява свещените за мюсюлманите градове Мека и Медина, като преди това присъединява към Османската империя Светите земи и се обявява за халиф (повелител на правоверните).

Сюлейман I (на турски: Birinci Süleyman, Kanuni Sultan Süleyman; на османски турски: سليمانا اول или Süleymân-ı evvel), известен също като Сюлейман Великолепни и Сюлейман Законодателя (Кануни), е 10-ият и най-дълго управлявалият султан на Османската империя – от 30 септември 1520 до 6 септември 1566 година. Наследява баща си Селим I на трона, а той самият е наследен от сина си Селим II.

Селим II (на турски: II.Selim), наричан по прякор Пияницата, е 11-ият султан на Османската империя, управлява в периода 7 септември 1566 – 15 декември 1574 година. Завзема Йемен и о-в Кипър. По негово време флотът претърпява поражение в битката при Лепанто. Той е син на Сюлейман Великолепни и Хюррем Султан. През 1545 година в Кония се запознава и влюбва в Нурбану Султан, венецианка и Валиде султан.

Мурад III, наричан често Размирния (на турски: Üçüncü Murat) е 12-ият султан на Османската империя, син на султан Селим II, управлява от 15 декември 1574 до смъртта си на 16 януари 1595 година.

Мехмед III е 13-ият султан на Османската империя, управлява в периода 16 януари 1595 – 22 декември 1603 година. Погубва 19-те си братя[1][2][3]. Загубва Молдова, Трансилвания и Влашко. Известен е с прякора „Казана“.

Ахмед I (на турски: I. Ahmed) е 14-ият султан на Османската империя, наследява баща си Мехмед III на 22 декември 1603 г., едва 14-годишен и управлява до смъртта си на 22 ноември 1617 година.

Мустафа I, наричан често Мустафа Лудия, е 15-ият султан на Османската империя, управлявал два пъти: в периода 22 ноември 1617 – 26 февруари 1618 г., както и от 20 май 1622 до 10 септември 1623 година.

Мурад IV (на турски: IV. Murad) е 17-ият султан на Османската империя от 10 септември 1623 до смъртта си на 8 февруари 1640 година. Той отнема от Персия – Ереван, Тебриз и Багдад. Получава прозвището „Завоевателя на Багдад“ и през 1638 г. построява Багдадския павилион в двореца „Топкапъ“. Скоро след това здравето му се влошава и умира през 1640 г. само на 27 години от цироза на черния дроб.

Ибрахим I е 18-ият султан на Османската империя, управлява в периода 9 февруари 1640 – 8 август 1648 година. По-късно е наречен Дели (Лудия) заради неадекватното си поведение. Свален от престола и удушен, заместен от сина си Мехмед IV.